Ретро ревю в Брезник връща модата от края на XIX и началото на XX век. Манекени от модна агенция "Ивет Фешън" ще дефилират в реплики на актуални тоалети от преди два века, възстановени по автентични снимки, съхранени в РИМ Брезник. Уникалното модно ревю ще се състои на 21.09.2022 г. от 17,30 ч. пред музейната сграда на ДНА. Събитието се организира в рамките на проект „Традиция и модерност: ревю-изложба на градско облекло в Брезник от края на ХІХ-средата на ХХ век“ с финансовата подкрепа по Договор за сътрудничество между Община Брезник и "Асарел Инвестмънт" ЕАД.
В рамките на проекта бе издирена и събрана информация за динамичните промени в бита, облеклото и нравите на брезничани в периода между двете столетия. Прегледани бяха множество автентични фотоси на реални личности, живели в Брезник по това време, въз основа на които дизайнерката Александра Петрова изработи реплики, доближаващи се максимално до истинските модели. Публиката ще види официални и ежедневни тоалети, както и булчинска рокля. Заедно с това ще бъдат представени и костюми от реквизита на ДТ "Боян Дановски" в Перник, които отразяват тенденциите в модата през този период. Ще бъде представена колекция шапки на дизайнерката Ирина Сардарева.
Ще бъдат възстановени дюкяни от тогавашната брезнишка чаршия. Хората ще могат да се почерпят в кафенето на Илия Данин, да опитат прясно опечен хляб от Микината фурна, да разгледат шивашка работилница и обущарница.
За доброто настроение на всички ще се погрижат музикантите от Духовия оркестър към ОК "Дворец на културата" в Перник.
Партньори са "Лайф енд сити" ЕООД, дизайнерката Александра Петрова, "ЕНИ филм" ЕООД, ДТ "Боян Дановски", Духов оркестър към ОК "Дворец на културата" - Перник и Модна агенция "Ивет Фешън".
Традиция и модерност
ревю-изложба на градско облекло
от края на XIX-началото на XX век
21.09.2022 г. 17,30 ч. - Музейна сграда на ДНА
В края на 19 век в Брезник започват стремителни промени. През 1879 г. е обявено официалното присъединяване на града към възстановена България. По това време в Брезник вече има класно училище, неделно училище за възрастни, поща. През 1881 г. се открива и основно училище. В Брезник вече се е родила първата българска естрадна певица – Ката Коста Пешурина. През 1889 г. се появява на бял свят Стоян Миленков – един от най-веселите куплетисти и популярни трубадури на българския живот и нрави през първата половина на 20 век. Вече са открити и научно доказани лечебните свойства на Брезнишката железна минерална вода. През 1892 г. Градският общински съвет предоставя безплатно терен на III Резервен полк и Брезник е утвърден като гарнизон на I пехотна дивизионна област. През 1895 г. е изработен първият градоустройствен план на Брезник. През 1900 година е поставена традицията на тридневния панаир през дните 15, 16 и 17 юни – Видовден. През 1904 г. е започнат градският водопровод. През 1907 г. Брезнишката минерална вода получава златен медал на изложение в Лондон. В първите години на 20 век тук се раждат Лидия Добревска, обявена през 2010 г за живо човешко съкровище, режисьорът и сценарист Константин Григориев – лауреат на Ломоносовска награда за филм и носител на първия Златен ритон от фестивала в Пловдив.
Брезник, както и цялото българско следосвобожденско общество се модернизира и се отваря за новостите, които навлизат от запад. Формира се новата градска култура. Брезничани започват да споделят западния начин на живот във всичките му проявления, включително европейските обноски и мода. Европейски белези се забелязват в бита и ежедневието-в домовете, храната, навиците, развлеченията, облеклото. Традиционните календарни, трудови, семейни празници, седенките и хората започват да се изместват от вечеринки, увеселения, балове, театрални вечери и концертни изпълнения.
Промени в мъжкото облекло
Потурите изчезват и се появява панталонът. Той е дълъг, прав, широк или тесен с маншети. Мъжете носели бяла риза с колосана яка и маншети, жилетка без ръкави, под която подпъхвали колосан нагръдник и закачена на него черна папийонка, която по-късно се заменя с шалче. Горната мъжка дреха е вталена, дълга до коленете и от черен плат. За празник и парадни случаи обличали фракове. Задължителни аксесоари към мъжкия костюм са бастунчето, чадърът, джобният часовник с ланец, табакерата, ръкавиците. През зимата шапката е тип бомбе – борсалино, а през лятото шапката е от слама – гарсонетка. Облеклото, което заменя традиционното се нарича "алафранга". Европейският костюм става синоним на напредничавост и е предпочитан от градско население.
Промени в женското облекло
Женското облекло в този период е много по-разнообразно и силно повлияно от европейската мода. За официален дамски тоалет се приема само роклята. Горната част на торса е елегантна и силно пристегната с корсет, а от талията надолу силуетът е разширен с обръчи и фусти. Задължителни аксесоари за дамте са пелерината, ръкавиците, шапката и чадърът. Бельото е другата новост, която идва с градското облекло. В края на ХІХ век корсетът също се превръща в бельо, което „изправя“ несъвършенствата на фигурата и служи за закрепване на нов аксесоар – чорапите. Употребата на бельо е задължителна част от градския костюм и се превръща в един от знаците за разграничаване от традицията. Под кринолините се носят дълги гащи, отрупани с панделки и дантели по крачолите.
Брезнишката чаршия
В началото на 20 век Брезнишката чаршия е пространство на всекидневния и празничен живот. На чаршията се осъществявали търговска, банкова, съдебна, административна, просветна, културна дейност. Множество дюкянчета предлагали своите стоки и услуги. В кръчмата на Гига Гъргунов свирел първият грамофон в града. В кафенето на Кота Кафеджийски имало втори етаж с няколко хотелски стаи, бакалница и фурна. Обущарят Стоян Андреев – Пиля правел и ремонтирал обувки, галоши, сандали. В Дортуловата фурна Мила и Гига месели хляб и вкусни баници. В касапницата на Михаил Арнаутски се продавало всякакво месо. Тодор Джавалийски продавал овче кисело мляко, подквасено в гюведжи. Аптекарят Марин продавал цярове за всяка болест. В Любеновите дюкяни се продавали хранителни стоки, книги, машини, радиоапарати, електро части.