
Музеят на Граово

В края на 19 век в Брезник започват стремителни промени. През 1879 г. е обявено официалното присъединяване на града към възстановена България. По това време в Брезник вече има класно училище, неделно училище за възрастни, поща. През 1881 г. се открива и основно училище. В Брезник вече се е родила първата българска естрадна певица – Ката Коста Пешурина. През 1889 г. се появява на бял свят Стоян Миленков – един от най-веселите куплетисти и популярни трубадури на българския живот и нрави през първата половина на 20 век. Вече са открити и научно доказани лечебните свойства на Брезнишката железна минерална вода. През 1892 г. Градският общински съвет предоставя безплатно терен на III Резервен полк и Брезник е утвърден като гарнизон на I пехотна дивизионна област. През 1895 г. е изработен първият градоустройствен план на Брезник. През 1900 година е поставена традицията на тридневния панаир през дните 15, 16 и 17 юни – Видовден. През 1904 г. е започнат градският водопровод. През 1907 г. Брезнишката минерална вода получава златен медал на изложение в Лондон. В първите години на 20 век тук се раждат Лидия Добревска, обявена през 2010 г за живо човешко съкровище, режисьорът и сценарист Константин Григориев – лауреат на Ломоносовска награда за филм и носител на първия Златен ритон от фестивала в Пловдив.
Брезник, както и цялото българско следосвобожденско общество се модернизира и се отваря за новостите, които навлизат от запад. Формира се новата градска култура. Брезничани започват да споделят западния начин на живот във всичките му проявления, включително европейските обноски и мода. Европейски белези се забелязват в бита и ежедневието-в домовете, храната, навиците, развлеченията, облеклото. Традиционните календарни, трудови, семейни празници, седенките и хората започват да се изместват от вечеринки, увеселения, балове, театрални вечери и концертни изпълнения.
























Ревю-изложба на ретро детски облекла в Брезник
Изложба "Батак 1876 г. Хроника на една безсмъртна пролет"
Промени в женското облекло
Женското облекло в този период е много по-разнообразно и силно повлияно от европейската мода. За официален дамски тоалет се приема само роклята. Горната част на торса е елегантна и силно пристегната с корсет, а от талията надолу силуетът е разширен с обръчи и фусти. Задължителни аксесоари за дамте са пелерината, ръкавиците, шапката и чадърът. Бельото е другата новост, която идва с градското облекло. В края на ХІХ век корсетът също се превръща в бельо, което „изправя“ несъвършенствата на фигурата и служи за закрепване на нов аксесоар – чорапите. Употребата на бельо е задължителна част от градския костюм и се превръща в един от знаците за разграничаване от традицията. Под кринолините се носят дълги гащи, отрупани с панделки и дантели по крачолите.