Спри звука Пусни звука Пусни на цял екран Картина в картината
Ревю-изложба на детско облекло от края на 19 до средата на 20 век представи ОИМ-Брезник. Десетки любопитни зрители изпълниха пространството пред знаковата за Брезник сграда на Военния клуб и въпреки дъжда наблюдаваха с огромен интерес дефилето на моделите и на видео екран архивните снимки, съхранени в музея.
Манекените представиха автентични облекла, съхранени във фонда на музея, както и реплики на дрехи, изработени от дизайнерката Александра Петрова по архивни снимки на брезничани. Същевременно на екрана зрителите виждаха оригиналните образи на хора от Брезник, мнозина от които са оставили значима следа в културния и обществения живот не само на Брезник, но и на България. Сред тях са оперната прима Лиляна Барева, прославила българската певческа школа на най-големите европейски сцени, стихоплетецът и хуморист Стоян Миленков, чиито песни отразяват злободневни теми от началото на века, съпругата на големия български поет Гео Милев Милица Керанова, обявената за живо човешко съкровище Лидия Добревска и много други.
Манекени бяха момичета и момчета от Брезник и близките населени места. Те с огромно вълнение пристъпваха по червения килим пред очарованите погледи на публиката, която бурно ги аплодираше. Най-малкият манекен бе 5-месечният Йордан.
В пространството пред сградата на Военния клуб бяха аранжирани дюкяни, представящи някогашната брезнишка чаршия, която била средище на обществения живот в града и място не само за пазаруване, но и за общуване на хората.

Облеклото на децата в Брезник

от края на XIX до средата на XX век

Ревю-изложба

30.05.2024 г. - Музейна сграда на ДНА

В края на 19 век в Брезник започват стремителни промени. През 1879 г. е обявено официалното присъединяване на града към възстановена България. По това време в Брезник вече има  класно училище, неделно училище за възрастни, поща. През 1881 г. се открива и основно училище. В Брезник вече се е родила  първата българска естрадна певица – Ката Коста Пешурина. През 1889 г. се появява на бял свят  Стоян Миленков – един от най-веселите куплетисти и популярни трубадури на българския живот и нрави през първата половина на 20 век. Вече са открити и научно доказани лечебните свойства на Брезнишката железна минерална вода. През 1892 г. Градският общински съвет предоставя безплатно терен на III Резервен полк и Брезник е утвърден като гарнизон на I пехотна дивизионна област. През 1895 г. е изработен първият градоустройствен план на Брезник. През 1900 година е поставена традицията на тридневния панаир през дните 15, 16 и 17 юни – Видовден. През 1904 г. е започнат градският водопровод. През 1907 г. Брезнишката минерална вода получава златен медал на изложение в Лондон. В първите години на 20 век тук се раждат Лидия Добревска, обявена през 2010 г за живо човешко съкровище, режисьорът и сценарист Константин Григориев – лауреат на Ломоносовска награда за филм и носител на първия Златен ритон от фестивала в Пловдив.

Брезник, както и цялото българско следосвобожденско общество се модернизира и се отваря за новостите, които навлизат от запад. Формира се новата градска култура. Брезничани започват да споделят западния начин на живот във всичките му проявления, включително европейските обноски и мода. Европейски белези се забелязват  в  бита и ежедневието-в домовете, храната, навиците, развлеченията, облеклото. Традиционните календарни, трудови, семейни празници, седенките и хората започват да се изместват от вечеринки, увеселения, балове, театрални вечери и концертни изпълнения.

Ревю-изложба на ретро детски облекла в Брезник

Ревю-изложба на детско облекло от края на 19 до средата на 20 век представи ОИМ-Брезник. Десетки любопитни зрители изпълниха пространството пред знаковата за Брезник сграда на Военния клуб и въпреки дъжда наблюдаваха с огромен интерес дефилето на моделите и на видео екран архивните снимки, съхранени в музея. Манекените представиха автентични облекла, съхранени във фонда на музея, както и реплики на дрехи, изработени от дизайнерката Александра Петрова по архивни снимки на брезничани. На екрана зрителите виждаха оригиналните образи на хора от Брезник, оставили следа в културния и обществения живот в България.

Изложба "Батак 1876 г. Хроника на една безсмъртна пролет"

Изложбата се открива на 4.04.2024 г. в 16:30 ч. в Класното училище. Представя един от силните и същевременно драматични моменти от нашата история – Априлското въстание и неговото жестоко потушаване в Батак. Хронологично е проследен ходът на събитията през бурната пролет на 1876 година – от подготовката на въстанието в Четвърти революционен окръг до неговото избухване и потушаване. Акцент е поставен върху епилога на Априлското въстание в Батак. Кървавата разправа с въстаналите батачани и героичната саможертва на хилядите в името на свободата разтърсват през онази пролет съвестта на Европа.

Промени в женското облекло

Женското облекло в този период  е много по-разнообразно и силно повлияно от европейската мода.  За официален дамски тоалет се приема само роклята. Горната част на торса е елегантна и силно пристегната с корсет, а от талията надолу силуетът е разширен с обръчи и фусти. Задължителни аксесоари за  дамте са пелерината, ръкавиците, шапката и чадърът. Бельото е другата новост, която идва с градското облекло. В края на ХІХ век корсетът също се превръща в бельо, което „изправя“ несъвършенствата на фигурата и служи за закрепване на нов аксесоар – чорапите. Употребата на бельо е задължителна част от градския костюм и се превръща в един от знаците за разграничаване от традицията. Под кринолините се носят дълги гащи, отрупани с панделки и дантели по крачолите.