Спри звука Пусни звука Пусни на цял екран Картина в картината

🌑 СУРОВА: ПРЕХОДЪТ – Магията на Брезнишкия обичай оживява на екран 🌑

В мразовитата нощ на Сурова, селата в Пернишко се потапят в свят, където звънците пеят, маските оживяват и всеки участник става част от древна магия.

Филмът „Сурова: Преходът“ ни отвежда в сърцето на обреда, в който момчето умира зад маската, за да се роди мъжът – готов да заеме своето място в живота, сред зрелостта, брака и обществото. Този ритуал обединява трите основни момента от човешкия живот: раждане, женитба и смърт, превръщайки древния обичай в жив цикъл на преобразяване и надежда.

Духът на „Сурова“ се пробужда още в началото на декември, оживява от Игнажден до 14 януари и достига своя връх по време на Брезнишкия маскараден фестивал. Маските, звънците и ритуалните предизвикателства не са просто традиция – те прогонват тъмните сили на мразовитите януарски дни и възраждат жизнеността, плодородието и продължението на рода.

„Сурова: Преходът“ е пътешествие в света на маските, звънците и танца – свят, където миналото и настоящето се срещат и където обредът оживява като символ на човешкия преход.

Очаквайте скоро.

Музеят на Граово

В различните села участниците се наричат „суровискаре́“, „суровашкаре́“, „суровичкаре́“, „сирвискаре́“ или „преличници“, а цялата дружина носи имена като „невеста“, „спаии“, „мечкаре“ или „ергене“. Празникът има ритуален характер – той отбелязва прехода на момчетата от детството към зрелостта. В „Сурова“ участват момчета на 13–15 години, които след участието си вече се считат за ергени. Основният обред е ритуалната „сватба“, символизираща жизнеността и продължението на рода. Персонажите в празника обикалят селото, посещават всяка къща и се включват в общото хоро на площада. Основни фигури са: Водач (Болюкбашия) – ръководи шествието, Звънчари – с различен брой звънци, чанове и хлопки, Невеста и младоженец, Байрактар – носи знамето, Свекър, свекърва, кум, кума, Поп и клисар – извършват ритуала и събират дарове, Трохобери – събират дарове, Мечка и мечкар, Цигани, лекари, медицински сестри, Музиканти.

„Сурова“ съчетава танц, маски, звънци и ритуали, като чрез веселието и шумната игра се гони злото и се пожелава здраве, плодородие и благополучие на селото за новата година.

Маскировката в „Сурова“ включва звънци, парцали, кожуси и ногавици, а централна фигура е „невестата“ – облечено в женски дрехи момче, което приема дарове и имитира роля на младоженка. То се води от „девери“ или „байрактаря“, а останалите участници представят различни съсловия и професии – „старци“ с кожуси и звънци, по-младите „арапи“ с маски и парцали, „цигани“ с детска люлка, както и „доктор“, „господин и госпожица“, „маймуна“ и „мечка“.

Обиколката на селото включва посещение на всяка къща, събиране на дарове и веселие с шеги и игри, а празникът завършва с общо хоро, демонстриращо радостта и солидарността на общността.

ОИМ - Брезник отбеляза Европейската нощ на музеите.

В препълнена зала екипът на ОИМ - Брезник благодари на своите дарители, партньори и приятели. Директорът Емилия Велинова връчи грамоти на хората, които са предоставили свои лични вещи и документи, на партньори в реализирането на различни проекти и на приятели, които подкрепят инициативите на музея. В залата бе подредена изложба с получени дарения от жители на Брезник и региона - предмети от бита, тъкани черги и ръчно изработени покривки, носии, пишеща машина, фото апарати, виенска мебел, лични вещи на участници във войните и др. Показани бяха и гипсови отливки на погачи, приготвяни за различни празници. Отливките са изработени от художника Сашо Евтимов като част от проект "Музеен образователен център Цинцарска къща".

Ревю-изложба на ретро детски облекла в Брезник

Ревю-изложба на детско облекло от края на 19 до средата на 20 век представи ОИМ-Брезник. Десетки любопитни зрители изпълниха пространството пред знаковата за Брезник сграда на Военния клуб и въпреки дъжда наблюдаваха с огромен интерес дефилето на моделите и на видео екран архивните снимки, съхранени в музея. Манекените представиха автентични облекла, съхранени във фонда на музея, както и реплики на дрехи, изработени от дизайнерката Александра Петрова по архивни снимки на брезничани. На екрана зрителите виждаха оригиналните образи на хора от Брезник, оставили следа в културния и обществения живот в България.

Изложба "Батак 1876 г. Хроника на една безсмъртна пролет"

Изложбата се открива на 4.04.2024 г. в 16:30 ч. в Класното училище. Представя един от силните и същевременно драматични моменти от нашата история – Априлското въстание и неговото жестоко потушаване в Батак. Хронологично е проследен ходът на събитията през бурната пролет на 1876 година – от подготовката на въстанието в Четвърти революционен окръг до неговото избухване и потушаване. Акцент е поставен върху епилога на Априлското въстание в Батак. Кървавата разправа с въстаналите батачани и героичната саможертва на хилядите в името на свободата разтърсват през онази пролет съвестта на Европа.